В продължение на 2000 години, в дни на мрак, войни и катаклизми, в дни на мир, възход и на величие, единственият запазен замък в българските зами „Баба Вида” оцелява, за да достигнат през вековете тайните му до нас. На брега на Дунав, в най-северозападната част на България, той извисява каменна твърд. Легендарното му име е скътано в дълбините на историческата ни памет и преданието му и до днес напомня за гордата му владетелка Вида, на която замъкът е наречен Баба Вида или Бабини Видини кули.
Легендата гласи, че някога живял мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза – разделили неговите владения помеджу си. Двете по-малки сетри – Кула (с център едноименния български град) и Гъмза ( нейна столица бил Гъмзидрад в Сърбия) – се омъжии прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида – останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име.
Разположена на големият завой на река Дунав, „Баба Вида” е основната туристическа забележителност на Видин. Върху архитектурата на й са оставени отпечатъците на различни епохи и в историята му условно има ниаколко периода : античен – I – IV в., български – X – XIV в., османски – XV – XIX в. и съвременен – от XX в. до днешни дни. Замъкът води началото си от I век, когато тук се издига античната крепост Бонония, една от чийто кули е съхранена в основите му. От X век е запазен югоизточният бастион, а с царуванео на Иван Срацимир се свързва изграждането на главната кула. Във вековете на Османското иго „Баба Вида” има функции само на отбранително съоражение, което води до преустройства – оформяне на нови бойници и на казармено помещение. Съоражението е изградено върху площ от 9,5 дка, което е обиколено от запазен и сега ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м, в които обаче няма вода, а някогашният подвижен дървен мост пред входната врата сега е заманен с каменен. Две каменни стени – вътрешната с дебелина на зида 2,2 м и с 4 ъглови и 5 странични кули и по – ниска външна с 2 кули, осигуряват отбраната на „Баба Вида”. Меджу тях е външният двор, а очертанията на вътрешния двор се определят от вътрешната крепостна стена. Квадратният вътрешен двор води към горната тераса, до която има достъп и през няколко тесни отвора с вити каменни стълби, както и през някои от кулите. Замъкът има форма на квадрат с дължина на страната около 70 м, като ьглите са ориантирани на юг, север, запад и изток.„Баба Вида” е сред Стоте туристически обекта и има печат. Обявена е за национален паметник на културата през 1964 г. Същата година в замъкът е открит летния театър, в който се провеждат летни театрални дни. Естественият декор на средновековния замък е признат от мнозина именити кинематографисти. Пръв през 1962 г. полският кинорежисьор Анджей Варда снима епизоди от филма си „ Пепелища”. От тогава сред автентичните каменни бойници и кули, които излъчват духа на отминали времена, са заснети над 50 български и чужди исторически ленти.
